В църквата „Свети Власий“ в едноименния черноморски град, където именитият свещеник, ставрофорен иконом Петър Тодоров Цанков (1943 – 2025 г.), служи 15 години, в деня на първовърховните апостоли Петър и Павел беше открит барелеф в негова памет. Барелефът и плочата с надпис в чест на отец Петър бяха изработени по почин и със средствата на строителните предприемачи Динко и Йордан Диневи. А откриването беше направено в деня на небесните покровители на отеца-мисионер.
Братя Диневи бяха построили сред курортния комплекс край град Свети Влас храм на св. свещеномъченик Власий и в 2010 г. поканиха пенсионирания казанлъшки свещеник да служи там. Отец Петър се съгласи тогава и така доказа, че за духовния пастир пенсионирането не означава отказ от служение на Божия народ. В комплекса постоянно живеят предимно собственици на апартаменти от Украйна и Русия. Те стават и основните пасоми на отец Петър, при това редовни и усърдни, научават т. нар. Динева литургия и пеят при отслужването на неделните и празнични литургии. Свикнали от родните си места на системен духовен живот, те търсят свещеника както за изповед и други тайнства, така и за разговор, съвет, споделяне. Тази общност става своеобразна енория на отец Петър, която не се разбива дори от вероломната война в Украйна. Отецът вдъхва надежда, наставлява, приласкава, за всички става всичко, та да може да спасява душите им.
Тъй като беше овдовял, отец Петър живееше сам и в свободното си време започна да изгражда молитвени иконостаси, които хората нарекоха параклиси. Отецът ги градеше сам по способа „суха зидария“ от каменни плочи, които пренасяше от морския бряг – донякъде с колата си, а нагоре по планинската пътека – на гръб. Започна с един, сетне станаха два, три, та 12, та 33 – като годините на Спасителя, накрая стигна 40! В последните параклиси вече имаше и помощници, които с радост му помагаха – кой с каквото може. Това направи отеца известен в национален мащаб. Не говоря за чужденците, които отнасяха със себе си впечатленията от един свещеник, който скромно казваше, че е научил от учителя си в семинарията латинската максима: Ora et labora! (Моли се и работи!).
Отец Петър почина на 17 септември 2025 г. и беше погребан в гробището при църквата "Св. Георги" на родното си село Селището, някога част от с. Стоките, Севлиевско. А братя Диневи, които много високо ценяха пастирската работа на отец Петър, решиха да почетат неговата памет с бронзов барелеф на свещеника върху плоча от черен мрамор, на която е написано: "В памет на отец Петър Цанков (1943-2025), първи свещенослужител в храм „Св. Власий“ след неговото възстановяване, съградил в планината над църквата благословена пътека на вярата. Поклон!"
На днешната поменна проява присъстваха братът на о. Петър свещ. Христо Цанков и други свещеници, дарителите братя Диневи и много духовни синове и дъщери на отец Петър. Бяха казани топли думи на висока оценка и признателност към свещеника, оставил светла диря както в с. Енина и гр. Казанлък, така и в град Свети Влас. Негови духовни чеда днес живеят в десетки страни по света, те са от различни народности и говорят разни езици, но се чувстват едно голямо семейство, откакто отецът ги научи на езика на Христовата любов, за да имат Неговия мир в душите си.
